Oct 5, 2007, 9:47 AM

* * *

  Poetry
864 0 8

Лежим на тревата
като
змии на припек.
Лениво пъдим с ръце
насекоми и бръмчащи мухи.
Слънцето се е прицелило в нас
и ни държи на мушка.
..
 

Щастливи сме сега
в мълчаливото съзерцание
на нашата близост
и сладко ме унася във дрямка
хладния допир до твоята кожа…
 

Заприличахме съвсем на змии,
само горещото слънце на лятото
ни прави да сме още живи.
..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свилен Бинев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...