Край хижата, над старата кория,

небето се надвеси, претъмня...

Застигната от лятната стихия,

която ненадейно заваля,

подслон намерих под листата 

на стар грамаден бук.

Съгледах знаци по кората -

преплетени сърца. Навярно тук

от друга буря се е приютила 

човешка обич. Нечия ръка 

е издълбала с ножче женско име

и то се е запазило така - 

далече от световните неволи,

като печат  на сивата кора...

Забравих за дъжда, обгърнах ствола - 

прегърнах сякаш цялата гора...

И стана чудо: вихърът жесток

внезапно се смири, утихна.

Като целувка на прощаващ Бог

в небето слънце се усмихна.