***
Край хижата, над старата кория,
небето се надвеси, претъмня...
Застигната от лятната стихия,
която ненадейно заваля,
подслон намерих под листата
на стар грамаден бук.
Съгледах знаци по кората -
преплетени сърца. Навярно тук
от друга буря се е приютила
човешка обич. Нечия ръка
е издълбала с ножче женско име
и то се е запазило така -
далече от световните неволи,
като печат на сивата кора...
Забравих за дъжда, обгърнах ствола -
прегърнах сякаш цялата гора...
И стана чудо: вихърът жесток
внезапно се смири, утихна.
Като целувка на прощаващ Бог
в небето слънце се усмихна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Antoaneta Karaivanova Pavlova Все права защищены
