пенелопе (Станислава Дайлянова)
23 35
14 июл. 2010 г., 21:13

*** 

  Поэзия » Любовная
610 0 3

Това лято си отиде, 

както  вехне крехко цвете.

Но за него с нежност

ще си спомнят ветровете;

недокоснатият ручей,

гдето с теб вода не пих

и звезда във млечен залез,

гдето с теб не я открих.

В тишината вече има само самота.

И от сълза на устните ми

пак струи дъжда...

А усещам се пречистена,

по-истинска и добра!

Имам още много обич -

за пожар и топлина.

И ръцете ми – две птици-

лястовици без гнезда,

над море от светли звуци

дишат синева.

И е ясно, ще запее някой

нов  рефрен

за любов несподелена

от теб и от мен.

© Станислава Дайлянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??