***
857
0
3
Това лято си отиде,
както вехне крехко цвете.
Но за него с нежност
ще си спомнят ветровете;
недокоснатият ручей,
гдето с теб вода не пих
и звезда във млечен залез,
гдето с теб не я открих.
В тишината вече има само самота.
И от сълза на устните ми
пак струи дъжда...
А усещам се пречистена,
по-истинска и добра!
Имам още много обич -
за пожар и топлина.
И ръцете ми – две птици-
лястовици без гнезда,
над море от светли звуци
дишат синева.
И е ясно, ще запее някой
нов рефрен
за любов несподелена
от теб и от мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Дайлянова Всички права запазени
