пенелопе (Станислава Дайлянова)
23 35
Jul 14, 2010, 9:13 PM

*** 

  Poetry » Love
571 0 3

Това лято си отиде, 

както  вехне крехко цвете.

Но за него с нежност

ще си спомнят ветровете;

недокоснатият ручей,

гдето с теб вода не пих

и звезда във млечен залез,

гдето с теб не я открих.

В тишината вече има само самота.

И от сълза на устните ми

пак струи дъжда...

А усещам се пречистена,

по-истинска и добра!

Имам още много обич -

за пожар и топлина.

И ръцете ми – две птици-

лястовици без гнезда,

над море от светли звуци

дишат синева.

И е ясно, ще запее някой

нов  рефрен

за любов несподелена

от теб и от мен.

© Станислава Дайлянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??