10 июл. 2016 г., 00:27  

...Ще разкажа...

506 2 4

...Ще разкажа...

 

Ще разкажа за звездните мечти

и земните лъчи,

за сбъднатите мигове,

мечтани преди това,

безумно копнени и луди...

Ще разкажа за тях

на твоите устни,

които ще ме целуват,

докато аз прегръщам

всяко твое кътче...

И усещането за живот

ще бъде нашето оръжие

срещу изпитанията,

ще бъде пътят на две души,

обикалящи едно пространство,

независимо кога и къде,

явлението и феномена, когато

те в една ще се слеят...

и изход никога няма да има,

както начало или край...

ще има просто любов,

едно несломимо сърце, дъх и ехо...!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Лора!
  • Мога ли да продължа мисълта от предишния ми коментар ...
    При теб винаги има градация. Красива и влюбена душа пише тук...
    Поздравления! "едно несломимо сърце, дъх и ехо..."
  • Благодаря ти от сърце...!
  • Разкажи,Лили за Нея,търсената,неочакваната,жадуваната и никога не стигаща Любов.
    Хубава неделна вечер!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...