30 нояб. 2008 г., 19:01

***

820 0 1

Размиват се животи, сенки, времена
и чезне във мъглите суетата.
Отива си със нас презряната вина,
погребват я и нея под земята...

 

А как са склонни бавно да минават дните,
когато болката приклещи ни душите;
когато истините развенчаят;
когато брат с брат не се познаят...

 

И тъжно е да трябва да се смея,
когато от мъка аз ще полудея
да виждам хора уж познати
към мен да са на лицемерие богати.

 

Но един ден за всички идва краят.
Тогава дано си се познаят,
че от толкоз грим размазан по лицата
губи се физиономията нам позната.

 

И аз ще тичам по небесна права,
(избавление за никой няма...)
когато тялото ми потъне във забрава,
и ще се смея искрено, със глас,
на всеки, завидял ми в този час!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма значение Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Забелязах доста истини.
    Поздрав.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...