30 nov 2008, 19:01

***

  Poesía » Otra
821 0 1

Размиват се животи, сенки, времена
и чезне във мъглите суетата.
Отива си със нас презряната вина,
погребват я и нея под земята...

 

А как са склонни бавно да минават дните,
когато болката приклещи ни душите;
когато истините развенчаят;
когато брат с брат не се познаят...

 

И тъжно е да трябва да се смея,
когато от мъка аз ще полудея
да виждам хора уж познати
към мен да са на лицемерие богати.

 

Но един ден за всички идва краят.
Тогава дано си се познаят,
че от толкоз грим размазан по лицата
губи се физиономията нам позната.

 

И аз ще тичам по небесна права,
(избавление за никой няма...)
когато тялото ми потъне във забрава,
и ще се смея искрено, със глас,
на всеки, завидял ми в този час!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Няма значение Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Забелязах доста истини.
    Поздрав.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...