1 июл. 2017 г., 15:31
*
И след толкова години,
инкрустирали ме с белези,
след мечти – така летливи,
уморявам се от себе си.
Мойте мисли, мойте страсти,
мойте спомени и мъки.
С нетърпение за щастие
аз сама зазиждам пътя.
Като в някакъв затвор
всичко свое е верига.
А през стенното стъкло
невъзможно е да видя.
инкрустирали ме с белези,
след мечти – така летливи,
уморявам се от себе си.
Мойте мисли, мойте страсти,
мойте спомени и мъки.
С нетърпение за щастие
аз сама зазиждам пътя.
Като в някакъв затвор
всичко свое е верига.
А през стенното стъкло
невъзможно е да видя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
