бялатишина
141 124
1 jul 2017, 15:31

* 

  Poesía » Filosófica
247 0 1

И след толкова години, 
инкрустирали ме с белези, 
след мечти – така летливи, 
уморявам се от себе си. 

 

Мойте мисли, мойте страсти, 
мойте спомени и мъки. 
С нетърпение за щастие
аз сама зазиждам пътя. 

 

Като в някакъв затвор 
всичко свое е верига. 
А през стенното стъкло
невъзможно е да видя. 

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??