И след толкова години,
инкрустирали ме с белези,
след мечти – така летливи,
уморявам се от себе си.
Мойте мисли, мойте страсти,
мойте спомени и мъки.
С нетърпение за щастие
аз сама зазиждам пътя.
Като в някакъв затвор
всичко свое е верига.
А през стенното стъкло
невъзможно е да видя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
