1.07.2017 г., 15:31 ч.

  Поезия » Философска
312 0 1
И след толкова години,
инкрустирали ме с белези,
след мечти – така летливи,
уморявам се от себе си.
Мойте мисли, мойте страсти,
мойте спомени и мъки.
С нетърпение за щастие
аз сама зазиждам пътя.
Като в някакъв затвор
всичко свое е верига.
А през стенното стъкло
невъзможно е да видя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??