* * *
Стоя сама в студа
в една напълно празна стая,
гледам как навън вали снега
и пак във спомена копая.
На колене с една изтъркана икона
отново незнаейки какво да сторя
освен, че пак без думи
ще се опитам да говоря.
Безмилостно се взирам в тишината
и се карам да мечтая,
че ще мога пак на сцената
себе си да изиграя...
Повтаряйки на ум безкрайно,
че този път ще се старая
и както трябва, а не случайно
ще завърша края.
Стоя сама в студа
в една напълно празна стая,
гледам как навън вали снега,
но кадърът не се повтаря...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никита Все права защищены
