Стоя сама в студа
в една напълно празна стая,
гледам как навън вали снега
и пак във спомена копая.
На колене с една изтъркана икона
отново незнаейки какво да сторя
освен, че пак без думи
ще се опитам да говоря.
Безмилостно се взирам в тишината
и се карам да мечтая,
че ще мога пак на сцената
себе си да изиграя... ...