19 dic 2007, 20:31

* * * 

  Poesía
906 0 5

Стоя сама в студа
в една напълно празна стая,
гледам как навън вали снега
и пак във спомена копая.

 

На колене с една изтъркана икона
отново незнаейки какво да сторя
освен, че пак без думи
ще се опитам да говоря.

 

Безмилостно се взирам в тишината
и се карам да мечтая,
че ще мога пак на сцената
себе си да изиграя...

 

Повтаряйки на ум безкрайно,
че този път ще се старая
и както трябва, а не случайно
ще завърша края.

 

Стоя сама в студа
в една напълно празна стая,
гледам как навън вали снега,
но кадърът не се повтаря...

© Никита Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??