19.12.2007 г., 20:31 ч.

* * * 

  Поезия
805 0 5

Стоя сама в студа
в една напълно празна стая,
гледам как навън вали снега
и пак във спомена копая.

 

На колене с една изтъркана икона
отново незнаейки какво да сторя
освен, че пак без думи
ще се опитам да говоря.

 

Безмилостно се взирам в тишината
и се карам да мечтая,
че ще мога пак на сцената
себе си да изиграя...

 

Повтаряйки на ум безкрайно,
че този път ще се старая
и както трябва, а не случайно
ще завърша края.

 

Стоя сама в студа
в една напълно празна стая,
гледам как навън вали снега,
но кадърът не се повтаря...

© Никита Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??