* * *
Стоя сама в студа
в една напълно празна стая,
гледам как навън вали снега
и пак във спомена копая.
На колене с една изтъркана икона
отново незнаейки какво да сторя
освен, че пак без думи
ще се опитам да говоря.
Безмилостно се взирам в тишината
и се карам да мечтая,
че ще мога пак на сцената
себе си да изиграя...
Повтаряйки на ум безкрайно,
че този път ще се старая
и както трябва, а не случайно
ще завърша края.
Стоя сама в студа
в една напълно празна стая,
гледам как навън вали снега,
но кадърът не се повтаря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никита Всички права запазени
