10 февр. 2010 г., 23:15

* * *

1.2K 0 1

Животът не тече.

 Не е река, а блато.

Отвътре нещо силно ми горчи.

Затъвам в нещо лепкаво,

излято

от собствените ми пресъхнали очи.

И уж напред пристъпвам, а затъвам...

И уж си вярвам, а пропадам...

Аз не живея - оцелявам...

И не мечтая.

И не страдам.

Апатията ме поглъща.

Не стига до брега вълнение -

не носят твоите очи

предишното опиянение...

Не вярвам в никакви мечти,

мечтая само за забвение,

за топла, скришна тишина,

за миг покой след вечното движение...

А трябва пак да почна да се боря...

Да тичам до изнемощение.

Макар и пак сама до болка -

безверна, без мечти и вдъхновение...

Докато нещо не развдижи въздуха

и ме накара да повярвам на живота,

разпъващ ме с такова настървение,

като че съм престъпник на Голгота.

Докато не намеря огън и любов...

 Стихийно някакво знамение,

с което  пак да се завърна

в щастливия живот-движение.

 

.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Грошъп Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма минало, няма бъдеще, има сега и момента, остави го да се случи това движение - щастие без да живееш в миналото-повярвай!
    Поздравления!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...