17 дек. 2009 г., 22:59

* * *

786 0 0

Една, две, три - колко са звездите,

блещукащи на нощното небе

и колко тъжни са очите,

търсещи те пак къде ли не...

Небето, осветено от звездите

красиво е, но нещо ми тежи,

насълзени светят ми очите,

защото камък върху мен лежи...

Да, знам, красиво е небето,

какви ти камъни, нали,

но от тази красота сърцето

днеска малко ме боли...

Боли ме не от красотата

на милионите звезди,

боли ме днес от самотата

във  тези тъжни две очи...

Една, две, три - колко са звездите...

Не искам вече да броя,

защото по-красиви са очите,

по които в самота горя...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Пейкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...