17 июн. 2008 г., 15:57

7:30. Гробищата...

1.1K 0 2


7.30. Днес. Гробищата.
Бъди там навреме.
Зад смълчаните долища.
Живот погребан дреме.

Дъхът замира.
Горещо е. И тягостно.
И тъга пулсира
във вените ни яростно.

Е, поне сме живи.
Друг е гробът под върбите
и други са лицата криви.
Но наши са сълзите.

Това е единственото нещо,
останало ни след загубата тежка,
ето на, гледа ни зловещо
изпод физиономията си мъртвешка! -

Самотата идва да ни обладае,
но е вече късно за каквото и да е -
свещеникът дойде!
И молитвата си тук ще завещае.

...

7:30. Самотните гробища.
Ще има ли живот и след смъртта ни???
Там, зад смълчаните долища...
Погребват любовта ни.




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вечно твоя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...