17 июн. 2008 г., 15:57

7:30. Гробищата...

1.1K 0 2


7.30. Днес. Гробищата.
Бъди там навреме.
Зад смълчаните долища.
Живот погребан дреме.

Дъхът замира.
Горещо е. И тягостно.
И тъга пулсира
във вените ни яростно.

Е, поне сме живи.
Друг е гробът под върбите
и други са лицата криви.
Но наши са сълзите.

Това е единственото нещо,
останало ни след загубата тежка,
ето на, гледа ни зловещо
изпод физиономията си мъртвешка! -

Самотата идва да ни обладае,
но е вече късно за каквото и да е -
свещеникът дойде!
И молитвата си тук ще завещае.

...

7:30. Самотните гробища.
Ще има ли живот и след смъртта ни???
Там, зад смълчаните долища...
Погребват любовта ни.




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вечно твоя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...