17.06.2008 г., 15:57

7:30. Гробищата...

1.1K 0 2


7.30. Днес. Гробищата.
Бъди там навреме.
Зад смълчаните долища.
Живот погребан дреме.

Дъхът замира.
Горещо е. И тягостно.
И тъга пулсира
във вените ни яростно.

Е, поне сме живи.
Друг е гробът под върбите
и други са лицата криви.
Но наши са сълзите.

Това е единственото нещо,
останало ни след загубата тежка,
ето на, гледа ни зловещо
изпод физиономията си мъртвешка! -

Самотата идва да ни обладае,
но е вече късно за каквото и да е -
свещеникът дойде!
И молитвата си тук ще завещае.

...

7:30. Самотните гробища.
Ще има ли живот и след смъртта ни???
Там, зад смълчаните долища...
Погребват любовта ни.




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вечно твоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...