Jun 17, 2008, 3:57 PM

7:30. Гробищата...

  Poetry » Love
1.1K 0 2


7.30. Днес. Гробищата.
Бъди там навреме.
Зад смълчаните долища.
Живот погребан дреме.

Дъхът замира.
Горещо е. И тягостно.
И тъга пулсира
във вените ни яростно.

Е, поне сме живи.
Друг е гробът под върбите
и други са лицата криви.
Но наши са сълзите.

Това е единственото нещо,
останало ни след загубата тежка,
ето на, гледа ни зловещо
изпод физиономията си мъртвешка! -

Самотата идва да ни обладае,
но е вече късно за каквото и да е -
свещеникът дойде!
И молитвата си тук ще завещае.

...

7:30. Самотните гробища.
Ще има ли живот и след смъртта ни???
Там, зад смълчаните долища...
Погребват любовта ни.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вечно твоя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...