17 июл. 2013 г., 19:07

* * *

1K 0 2

Ей, мой ли си? Чуваш ли? Мой ли?

Искам те! Обещаваш ли?! Мой да си!

Моичък таен нацелуван подарък.

Аз - пухкаво пиленце станала,

чакам те, тръпна, желая

тихия нежничък шепот

сладкото "р" и смеха...

 

Ей, мой ли си? Чуваш ли? Мой ли?

Искам те! Обещаваш ли?! Мой да си!

Защото цялата "мъничка" твоя е.

Обожава те, мисли, целува си

най-безценничкото свое ценно.

Пише стихове, рисува...

И навсякъде тя вижда теб.

 

Ей, мой ли си? Моичък, ценен!

Мой ли си? Нужен, най-потребен!

Защото твоя съм!

Най-миличка и плаха.

И така жадуваща

в нереалното реално да е всичко.

И като в приказка

най-истинските свои мисли.

 

 

2004

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Тотева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...