17 июл. 2013 г., 19:07

* * *

996 0 2

Ей, мой ли си? Чуваш ли? Мой ли?

Искам те! Обещаваш ли?! Мой да си!

Моичък таен нацелуван подарък.

Аз - пухкаво пиленце станала,

чакам те, тръпна, желая

тихия нежничък шепот

сладкото "р" и смеха...

 

Ей, мой ли си? Чуваш ли? Мой ли?

Искам те! Обещаваш ли?! Мой да си!

Защото цялата "мъничка" твоя е.

Обожава те, мисли, целува си

най-безценничкото свое ценно.

Пише стихове, рисува...

И навсякъде тя вижда теб.

 

Ей, мой ли си? Моичък, ценен!

Мой ли си? Нужен, най-потребен!

Защото твоя съм!

Най-миличка и плаха.

И така жадуваща

в нереалното реално да е всичко.

И като в приказка

най-истинските свои мисли.

 

 

2004

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Тотева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...