* * *
Ей, мой ли си? Чуваш ли? Мой ли?
Искам те! Обещаваш ли?! Мой да си!
Моичък таен нацелуван подарък.
Аз - пухкаво пиленце станала,
чакам те, тръпна, желая
тихия нежничък шепот
сладкото "р" и смеха...
Ей, мой ли си? Чуваш ли? Мой ли?
Искам те! Обещаваш ли?! Мой да си!
Защото цялата "мъничка" твоя е.
Обожава те, мисли, целува си
най-безценничкото свое ценно.
Пише стихове, рисува...
И навсякъде тя вижда теб.
Ей, мой ли си? Моичък, ценен!
Мой ли си? Нужен, най-потребен!
Защото твоя съм!
Най-миличка и плаха.
И така жадуваща
в нереалното реално да е всичко.
И като в приказка
най-истинските свои мисли.
2004
© Теодора Тотева All rights reserved.
