731 дни по-късно

rali4kaaa (Ралица Велева)
21 7

19 авг. 2009 г., 22:18

Поэзия » Любовная

685 0 2

Казвам ти, че те обичам,
а от другата страна подигравка получавам,
че ме нараняваш не отричам.
Колко още да ти давам?

Всеки път повече боли,
как веднъж не осъзна, кажи?
Заспивам с разплакани очи
и се събуждам с разбити мечти.

Всичко убиваш в мен
и черен е моят ден.
Душата си на дявола аз дадох,
сърцето си с нож прободох.

Как исках всичко да свърши,
без да може душата ми да прекърши.
Не казвай, че ме обичаш,
не, не, не - спри да ми се вричаш.

Как исках да си парченцето, което ми липсва,
но вместо това се оказа, че си пейзажа, който не се вписва.
Как сърцето ми кърви
и към тебе вика "Проследи ме ти".

731 дни по-късно

Свързани произведения

Комментарии

Предложения