731 дни по-късно
Казвам ти, че те обичам,
а от другата страна подигравка получавам,
че ме нараняваш не отричам.
Колко още да ти давам?
Всеки път повече боли,
как веднъж не осъзна, кажи?
Заспивам с разплакани очи
и се събуждам с разбити мечти.
Всичко убиваш в мен
и черен е моят ден.
Душата си на дявола аз дадох,
сърцето си с нож прободох.
Как исках всичко да свърши,
без да може душата ми да прекърши.
Не казвай, че ме обичаш,
не, не, не - спри да ми се вричаш.
Как исках да си парченцето, което ми липсва,
но вместо това се оказа, че си пейзажа, който не се вписва.
Как сърцето ми кърви
и към тебе вика "Проследи ме ти".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Велева Всички права запазени
