Aug 19, 2009, 10:18 PM

731 дни по-късно 

  Poetry » Love
684 0 2

Казвам ти, че те обичам,
а от другата страна подигравка получавам,
че ме нараняваш не отричам.
Колко още да ти давам?

Всеки път повече боли,
как веднъж не осъзна, кажи?
Заспивам с разплакани очи
и се събуждам с разбити мечти.

Всичко убиваш в мен
и черен е моят ден.
Душата си на дявола аз дадох,
сърцето си с нож прободох.

Как исках всичко да свърши,
без да може душата ми да прекърши.
Не казвай, че ме обичаш,
не, не, не - спри да ми се вричаш.

Как исках да си парченцето, което ми липсва,
но вместо това се оказа, че си пейзажа, който не се вписва.
Как сърцето ми кърви
и към тебе вика "Проследи ме ти".

© Ралица Велева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??