Човек (Анна Станоева)
190 4963
26 июн. 2013 г., 15:44  

77 и половина 

  Поэзия » Любовная
1329 2 17

 

 

Побързала е хубава Яна,

пред изник биле да сбира,

че по Еньовден лековити

са тревите с роса окъпани,

окъпани, та подсушени

от слънчеви лъчи огрени.

От месечина нощем наглеждани,

под русалийски песни расли

и под весели хорá самодивски.

По непристъпни поляни никнали,

от хора нивгаш неспохождани,

неспохождани и невиждани.

 

Сбирала Яна, що сбирала,

на път за дома щом тръгнала,

либе си Богдан срещнала,

кахърен, в грижи унесен.

Че майка му болна легнала,

от болест тежка, коварна,

коварна, даже незнайна,

а нямал ни тейко, ни другиго

на кого да каже-разкаже,

че от мъка да се избави,

двамина само с майце си

едничко рамо, опора.

 

Подала Яна за майце му,

китка треви, разноцветни

и заръка тихо заръчала.

Пъстър венец да сплете,

с биле лековито да я пои,

с росни цветя да я окъпе

и с топли думи да крепи я,

а него с Еньовче закичила

мъката му да изтегли,

душата му да пречисти.

 

Минало време, неминало,

оздравяла майце му, станала,

станала и при Яна завтекла се,

като свое чедо прегърнала

и с думи мили нарекла я:

- Ела, дъще у нази,

че по теб Богдан изгаря,

по теб, по снага ти върбова,

по бяла ти шия, брезнишка

и по честни ти черни όчи.

Къща двуката да светне,

с радост да се изпълни,

песен чудна да екне

и в наши двори да се чуе.

Че откак с Еньовче го окичи

и  мен на крака вдигна,

все край дувара ви шета,

тебе търси да види,

да види, да му пристанеш.

Я, влез, изведи тейка си,

с него да думам имам,

че утре тъпан да думне,

сватбарско хоро да завием.

 

 /На дъщеря ми/

 

© Анна Станоева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Благодаря ви, този стих ми е много скъп.
  • Просълзий се....
  • Прекрасно!
  • А на свадбата ще бъда ли поканен? че отдавна не съм тропвал хорце, Иначе е много интересно като поезия пила от корените на народното творчвство
  • Харесвам! Произведението също Да е жива и здрава !
  • Дано думне тъпанът скоро!
  • Благодаря ви, радвам се, че опита ми се оказва успешен
    Мери, много е вероятно да си права, защото при последното си бягство от класиката експериментирах именно с Ботевия стил, което за моя радост също се оказа успешно.
  • немам думи. изворите народни откривам в туй що видех и чух.

    тъпан ми пее говори дум дум дум. хватих се на туй хоро сватбарско и заиграх до двама млади и луди. дум дум дум, тя ми била първа изгора, той верен дугар...
  • !!
  • На мен лично ми напомни Ботев, пък и куплетите са по Ботевски!Браво!
  • Трудно е това,което си направила!Браво!
  • Малко хора се осмеляват да пишат точно в този стил, защото е дълбока вода... но твоят стих е чудесен!
  • Като картина - образно, интересно и красиво!
    Поздрави, Ани!
  • Понеже е в духа на народните песни, може би е дълго като текст...цяла песнопойка. Но ми хареса, не критикувам, усмихвам се
  • Успешно връщане към корените на народното творчество!
    Поздрави!
  • Много, много ми хареса! Браво!
Предложения
: ??:??