В сърцето ми отрова вливаш,
но не спираш -
защо постъпваш с мен така!?
Отдавна аз, аз теб обичам,
но не зная
кога ще разбереш това!?
Обичах те и те жадувах,
очаквах те и те бленувах,
а ти така и не дойде!
Сега си сам и остаряваш,
но мен така и не забравяш
във залеза на дните си.
Когато нещо не върви
и много, много те боли -
за мен спомни си ти,
за мен и миналите дни.
Любов една несподелена,
отхвърлена и забранена
на прага ти стои без глас...
В душите ни тя нека тлее
и двама ни тя пак ще сгрее,
когато аз не съм до теб!...
© Ася Стоянова Все права защищены