29.06.2010 г., 14:20

***

648 0 0

               В сърцето ми отрова вливаш,

               но не спираш -

               защо постъпваш с мен така!?

               Отдавна аз, аз теб обичам,

               но не зная

               кога ще разбереш това!?

 

                            Обичах те и те жадувах,

                            очаквах те и те бленувах,

                            а ти така и не дойде!

                            Сега си сам и остаряваш,

                            но мен така и не забравяш

                            във залеза на дните си.

 

               Когато нещо не върви

               и много, много те боли -

               за мен спомни си ти,

               за мен и миналите дни.

 

                                       Любов една несподелена,

                                       отхвърлена и забранена

                                       на прага ти стои без глас...

                                       В душите ни тя нека тлее

                                       и двама ни тя пак ще сгрее,

                                       когато аз не съм до теб!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...