Една монета има две лица -

едното виждаме, едното

не виждаме. Като деца

чудим се ний за опакото.

А добре ли е за нас

да знаем другата страна?

Ще ви кажа на вас

какво тревожи моята душа.

Аз виждам една страна само,

тази, която за мен е предназначена.

Но да надникна аз тамо -

на моя страх съм подчинена.

Какво ще видя там, не знам.

Ще боли ли? - това се питам.

Но дали ще стигна дотам

дирекно аз да питам?

А може просто да не съм

достойна за такава "чест"

Да, не ме хваща мене сън,

но поне да има вест!

Писна ми да се питам,

то бива, ама прекалявам!

По тебе аз залитам

няма да се появявам!