Като мрежа от неизречени
думи-нишки, завесата пада.
Костите ми са обречени.
А душата ми вече е в Ада.
Не намирам покой. И не търся.
Той, покоят, е за добрите.
Лошотията си съм развързала
и открито я нося в очите си.
Трижди зла, трижди дива. Проклета.
Трижди грешна, нахлувам в ума ти.
На Лилит съм дете. И съм взета
в твоя рай, за да срина света ти.