22 янв. 2008 г., 22:14

* * *

921 0 0

Аз съм тук, а далеч си ти,
разделят ни километри, дни,
протягам ръка, а теб те няма
и земята в лед е скована.

 

Чух, обичал си ме преди,
че реалност са били тези мечти.
Чух, имала е и крила душата
и светлина имало в тъмнината.

 

Ала снегът показва друго,
тяло разбито там лежи,
крещи ми "Върни го, върни го!
Преди без мен да продължи..."

 

А всъщност тези устни
в лед сковани са и те,
също като тези думи късни,
плачат като мъничко дете.

 

Плачат, Боже, протягат ръце,
гонят нереално изгубено момче.
Докосват стара снимка сива
и потича сълза щастлива.

 

Ръцете с снимката застанаха,
там, където сърцето тупти
и очите да мигат престанаха,
шепнейки бавно "Заспи..."

 

 

Заспа... заспа красотата,
заедно с любовта и мечтата,
заспа снегът, заспа реалността,
живее само миг в далечността...

 

Живее само миг илюзия,
разкъсващ мислите почти,
подтиква те "Мисли, мисли,
това момиче беше... ти!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма значение Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...