22.01.2008 г., 22:14

* * *

916 0 0

Аз съм тук, а далеч си ти,
разделят ни километри, дни,
протягам ръка, а теб те няма
и земята в лед е скована.

 

Чух, обичал си ме преди,
че реалност са били тези мечти.
Чух, имала е и крила душата
и светлина имало в тъмнината.

 

Ала снегът показва друго,
тяло разбито там лежи,
крещи ми "Върни го, върни го!
Преди без мен да продължи..."

 

А всъщност тези устни
в лед сковани са и те,
също като тези думи късни,
плачат като мъничко дете.

 

Плачат, Боже, протягат ръце,
гонят нереално изгубено момче.
Докосват стара снимка сива
и потича сълза щастлива.

 

Ръцете с снимката застанаха,
там, където сърцето тупти
и очите да мигат престанаха,
шепнейки бавно "Заспи..."

 

 

Заспа... заспа красотата,
заедно с любовта и мечтата,
заспа снегът, заспа реалността,
живее само миг в далечността...

 

Живее само миг илюзия,
разкъсващ мислите почти,
подтиква те "Мисли, мисли,
това момиче беше... ти!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма значение Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...