2 нояб. 2014 г., 17:22

* * *

759 1 4
Животът ми - 
между два тона свободно,
докато чакам гласа ти насреща...
Между два влака и стотици лица,
докато трескаво търся твоето сред тях...
Между две думи дъх притаен,
докато устните казват обичам те...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Бодуров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Светла !
    Не съм мислил... Поне засега... Имам отвратителния навик да човъркам нещата си, понякога с години. Смешно звучи за лаконичния стил, към който се стремя, но понякога една дума, или липсата и, променят много и това не винаги му се получава от веднъж на човек... Предполагам това ти е познато ☺...
  • Това не е никак лошо! А защо не го продължиш? Малко ми е недовършено.
    (лично мнение)
  • Благодаря, Фери !
  • Завладяващо усещане!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....