2 нояб. 2014 г., 17:22

* * *

757 1 4
Животът ми - 
между два тона свободно,
докато чакам гласа ти насреща...
Между два влака и стотици лица,
докато трескаво търся твоето сред тях...
Между две думи дъх притаен,
докато устните казват обичам те...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Бодуров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Светла !
    Не съм мислил... Поне засега... Имам отвратителния навик да човъркам нещата си, понякога с години. Смешно звучи за лаконичния стил, към който се стремя, но понякога една дума, или липсата и, променят много и това не винаги му се получава от веднъж на човек... Предполагам това ти е познато ☺...
  • Това не е никак лошо! А защо не го продължиш? Малко ми е недовършено.
    (лично мнение)
  • Благодаря, Фери !
  • Завладяващо усещане!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...