2.11.2014 г., 17:22

* * *

747 1 4
Животът ми - 
между два тона свободно,
докато чакам гласа ти насреща...
Между два влака и стотици лица,
докато трескаво търся твоето сред тях...
Между две думи дъх притаен,
докато устните казват обичам те...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Бодуров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Светла !
    Не съм мислил... Поне засега... Имам отвратителния навик да човъркам нещата си, понякога с години. Смешно звучи за лаконичния стил, към който се стремя, но понякога една дума, или липсата и, променят много и това не винаги му се получава от веднъж на човек... Предполагам това ти е познато ☺...
  • Това не е никак лошо! А защо не го продължиш? Малко ми е недовършено.
    (лично мнение)
  • Благодаря, Фери !
  • Завладяващо усещане!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...