* * *

8 мар. 2009 г., 22:55

Поэзия » Философская

573 0 5

залутани в безкрая
не спираме и знаем,
че чудната омая
ни кара да мечтаем
пропити сме със сянка,
със смисъл безконечен
и търсим тъй измамно
мечтата си човечна
а бурно е морето
и костите са живи,
безкрайно е небето,
просторите са сиви ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения