* * *
залутани в безкрая
не спираме и знаем,
че чудната омая
ни кара да мечтаем
пропити сме със сянка,
със смисъл безконечен
и търсим тъй измамно
мечтата си човечна
а бурно е морето
и костите са живи,
безкрайно е небето,
просторите са сиви
жалеем ги и търсим
безкрайната си дързост
не щеме да се кръстим,
живее ни се в мъдрост
понечих да се спусна
в полето на покоя
стихът ми се изплъзна
и пламна над прибоя
в коя гора се скитам
не зная и не питам
падението свърши,
готов съм да излитам
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
Лети! Поздрав!
