* * *

Mar 8, 2009, 10:55 PM

Poetry » Phylosophy

588 0 5

залутани в безкрая
не спираме и знаем,
че чудната омая
ни кара да мечтаем
пропити сме със сянка,
със смисъл безконечен
и търсим тъй измамно
мечтата си човечна
а бурно е морето
и костите са живи,
безкрайно е небето,
просторите са сиви ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works