11 нояб. 2010 г., 23:40

* * *

515 0 0

Дори и да няма смисъл да пиша,

под ръката ми, както смъртен издиша,

думи скверни и сълзи напират.

Защото знам, те с мъката ще си отидат.

 

И когато всичко тука приключи,

яхнал водното конче аз ще полетя

и на смъртта си своя ще се извиня:

"Ето кръвта ми, но аз отдавна умрях."

 

"И знаеш ли, дяволе - ще кажа тогава

- няма какво от мене да вземеш,

защото изядох си вече душата.

Защо до мене ти не поседнеш?"

 

Ще шпорим коня тогава,

ех, каква забава.

Аз и дявола черен

над света ви смешен.

 

И знаеш ли, всичко това

случи се онзи ден.

И знаеш ли, всичко това

случва се всеки ден.

 

Защото светът неспособен е

да се побере в главата ми.

Защото от звън камбанен

не чух думите Му лично за мене.

 

А може би мъката ми към края е,

а може пък всяка секунда...

Но остави и... Наздраве!

Хайде, дяволе, че път ни чака.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аспарух Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...