11 нояб. 2010 г., 23:40

* * *

513 0 0

Дори и да няма смисъл да пиша,

под ръката ми, както смъртен издиша,

думи скверни и сълзи напират.

Защото знам, те с мъката ще си отидат.

 

И когато всичко тука приключи,

яхнал водното конче аз ще полетя

и на смъртта си своя ще се извиня:

"Ето кръвта ми, но аз отдавна умрях."

 

"И знаеш ли, дяволе - ще кажа тогава

- няма какво от мене да вземеш,

защото изядох си вече душата.

Защо до мене ти не поседнеш?"

 

Ще шпорим коня тогава,

ех, каква забава.

Аз и дявола черен

над света ви смешен.

 

И знаеш ли, всичко това

случи се онзи ден.

И знаеш ли, всичко това

случва се всеки ден.

 

Защото светът неспособен е

да се побере в главата ми.

Защото от звън камбанен

не чух думите Му лично за мене.

 

А може би мъката ми към края е,

а може пък всяка секунда...

Но остави и... Наздраве!

Хайде, дяволе, че път ни чака.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аспарух Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...