* * *

11.11.2010 г., 23:40 ч.

Поезия

434 0 0

Дори и да няма смисъл да пиша,
под ръката ми, както смъртен издиша,
думи скверни и сълзи напират.
Защото знам, те с мъката ще си отидат.
И когато всичко тука приключи,
яхнал водното конче аз ще полетя
и на смъртта си своя ще се извиня:
"Ето кръвта ми, но аз отдавна умрях."
"И знаеш ли, дяволе - ще кажа тогава
- няма какво от мене да вземеш,
защото изядох си вече душата.
Защо до мене ти не поседнеш?" ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

„ЧоВечност”
Еквидистантна проекция

Дели ни бездната на Времето със върхове на многоъгълници от мечти и области на звездност... Самотно ...
Да те няма.....

Бих плакала за теб, любов, във черен креп се бих завила, но ти, жестоко божество, отне ми младост, з...
Моя прашна пътеко...

Докога ли по теб ще вървя, моя прашна, трънлива пътеко… Ти се виеш по стръмна скала, а върхът стене ...

Още произведения »