Дори и да няма смисъл да пиша,

под ръката ми, както смъртен издиша,

думи скверни и сълзи напират.

Защото знам, те с мъката ще си отидат.

И когато всичко тука приключи,

яхнал водното конче аз ще полетя

и на смъртта си своя ще се извиня:

"Ето кръвта ми, но аз отдавна умрях."

"И знаеш ли, дяволе - ще кажа тогава

- няма какво от мене да вземеш,

защото изядох си вече душата.

Защо до мене ти не поседнеш?"

Ще шпорим коня тогава,

ех, каква забава.

Аз и дявола черен

над света ви смешен.

И знаеш ли, всичко това

случи се онзи ден.

И знаеш ли, всичко това

случва се всеки ден.

Защото светът неспособен е

да се побере в главата ми.

Защото от звън камбанен

не чух думите Му лично за мене.

А може би мъката ми към края е,

а може пък всяка секунда...

Но остави и... Наздраве!

Хайде, дяволе, че път ни чака.