1 апр. 2011 г., 21:19

***

767 0 0

Аз ще открия своята пустиня,

където самотата не е страшна.

Понеже

вече всичко уморява,

от любовта дори

опитва да се скрие,

     да мие сушата нозете ми

     и влажното чело да пресушава.

Накрая да попие

     в този пясък

под тялото прозрачно на скорпиона.

Да се изрони.

Да, да се изрони

       и да се отърве от своя блясък.

Аз ще намеря своята пустиня.

И пътят ми до там ще бъде кратък.

Виждам камъка,

      за колко ли години

без звук изчезва

и без отпечатък.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вихрен Елбрусов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...