17 янв. 2017 г., 23:37

* * *

Поэзия

764 5 8

Един отронен камък, полетях -
стремглаво - право в низините.
Звездите падащи за миг съзрях.
Оплакваха си горко съдбините...

И облак скри печалния ми край.
Под сянката му до небе поникнах.
Обратно цвете с корените в Рай.
От ангелите под пръстта зарито.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Eia (Росица Танчева)

Интересна творба. Финалът ме впечатли. Поздравления!

2017-01-19T17:48:31+02:00
Izumrudkata (Катя)

Хареса ми стиха ти ,Младене!
Пожелавам ти светла и вдъхновена вечер!

2017-01-18T22:29:33+02:00
geni24 (Евгения Георгиева)

Обратно цвете с корените в Рай.
От ангелите под пръстта зарито.Много хубав финал!

2017-01-18T21:51:44+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Много хубаво стихотворение!

2017-01-18T17:52:24+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Любимо! Поздрави!

2017-01-18T15:53:05+02:00