* * *

Jan 17, 2017, 11:37 PM

Poetry

639 5 8

Един отронен камък, полетях -
стремглаво - право в низините.
Звездите падащи за миг съзрях.
Оплакваха си горко съдбините...
И облак скри печалния ми край.
Под сянката му до небе поникнах.
Обратно цвете с корените в Рай.
От ангелите под пръстта зарито.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works