17.01.2017 г., 23:37 ч.

* * * 

  Поезия
537 5 9

Един отронен камък, полетях -
стремглаво - право в низините.
Звездите падащи за миг съзрях.
Оплакваха си горко съдбините...

И облак скри печалния ми край.
Под сянката му до небе поникнах.
Обратно цвете с корените в Рай.
От ангелите под пръстта зарито.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересна творба. Финалът ме впечатли. Поздравления!
  • Хареса ми стиха ти ,Младене!
    Пожелавам ти светла и вдъхновена вечер!
  • Обратно цвете с корените в Рай.
    От ангелите под пръстта зарито.Много хубав финал!
  • Много хубаво стихотворение!
  • Любимо! Поздрави!
  • Поздрав! Пониквай, пониквай.
  • Оригиналните и несравними метафори в твоето произведение, вдъхновяват и карат читателя да се възнесе във висините на твоята красива поезия! Поздравления и поставям в Любими.
  • Хубав стих, Младене! Поздравления!
  • Младене, отново ме хвърли в размисли. Оригинален си, образен, всяка дума е точно подбрана, а обратното цвете с корените в Рая направо ме оставя без думи! Не е нужно да ти казвам, че отива в любими, нали?
Предложения
: ??:??