* * *

17.01.2017 г., 23:37 ч.

Поезия

637 5 8

Един отронен камък, полетях -
стремглаво - право в низините.
Звездите падащи за миг съзрях.
Оплакваха си горко съдбините...
И облак скри печалния ми край.
Под сянката му до небе поникнах.
Обратно цвете с корените в Рай.
От ангелите под пръстта зарито.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения