21 февр. 2008 г., 22:05

* * *

751 0 2
В oчите ти искра блести,
защо не ми говориш ти?
Защо жадувам аз за теб сега?
Жестока, сама - властваш над света.

Защо удави моя сън?
Бездомен скитам се навън.
Търся аз с надежда изгубен знак.
Защо не дойдеш ти на моя бряг?

В очите ти живее мраз.
Защо не мога да съм аз?
Защо не искаш с мен да споделиш?
Ледената корона да стопиш.

Защо искам да ти простя?
Мечтая да свърши деня,
да прегърна аз камъка студен.
Защо не искаш ти да бъдеш с мен?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Страхил Събев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...