21 февр. 2008 г., 22:05

* * *

744 0 2
В oчите ти искра блести,
защо не ми говориш ти?
Защо жадувам аз за теб сега?
Жестока, сама - властваш над света.

Защо удави моя сън?
Бездомен скитам се навън.
Търся аз с надежда изгубен знак.
Защо не дойдеш ти на моя бряг?

В очите ти живее мраз.
Защо не мога да съм аз?
Защо не искаш с мен да споделиш?
Ледената корона да стопиш.

Защо искам да ти простя?
Мечтая да свърши деня,
да прегърна аз камъка студен.
Защо не искаш ти да бъдеш с мен?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Страхил Събев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...