Feb 21, 2008, 10:05 PM

* * *

  Poetry
746 0 2
В oчите ти искра блести,
защо не ми говориш ти?
Защо жадувам аз за теб сега?
Жестока, сама - властваш над света.

Защо удави моя сън?
Бездомен скитам се навън.
Търся аз с надежда изгубен знак.
Защо не дойдеш ти на моя бряг?

В очите ти живее мраз.
Защо не мога да съм аз?
Защо не искаш с мен да споделиш?
Ледената корона да стопиш.

Защо искам да ти простя?
Мечтая да свърши деня,
да прегърна аз камъка студен.
Защо не искаш ти да бъдеш с мен?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Страхил Събев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...