2 июл. 2007 г., 14:57

* * *

745 0 3

Раздяла.
Просто е да се напише.
Лесно е да се почувства.
И макар сега да дишам,
няма да ми стигне въздух.

Край.
Това е нещо друго -
краят е ново начало.
Имало е заслуги,
за да започна "на бяло".

Точка.
Съвсем безобидна.
В този живот тъй порочен,
може да бъде клонирана
в многоточие...

Сбогом.
Смъртта наближава.
Малката смърт е раздяла.
Удар сърдечен до болка,
Бог знае удари колко!

А страшно е да се връщаш,
да тичаш сред чуждите улици
и да се хващаш на въдици.
Без да узнаеш, че всъщност
пропускаш последна възможност
да бъдеш обичан...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Горяна Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...