* * *
Раздяла.
Просто е да се напише.
Лесно е да се почувства.
И макар сега да дишам,
няма да ми стигне въздух.
Край.
Това е нещо друго -
краят е ново начало.
Имало е заслуги,
за да започна "на бяло".
Точка.
Съвсем безобидна.
В този живот тъй порочен,
може да бъде клонирана
в многоточие...
Сбогом.
Смъртта наближава.
Малката смърт е раздяла.
Удар сърдечен до болка,
Бог знае удари колко!
А страшно е да се връщаш,
да тичаш сред чуждите улици
и да се хващаш на въдици.
Без да узнаеш, че всъщност
пропускаш последна възможност
да бъдеш обичан...
© Горяна Панайотова All rights reserved.
