13 нояб. 2009 г., 23:25

* * * 

  Поэзия
566 0 3

* * *

По тъмните ъгли на този град

вървях нa пръстите си аз,

за да нe пусна неговия хлад

да лумне в мен - странях от вас,

от всички ви се крих.

Очи, заровени в мъгла,

горчиво свих и в стих

от гняв и лудост се познах...

Във миг на слaбост ви делях

на чужди и по-чужди,

и в мъката си се кълнях,

че с самотата се събуждах.

 

© Теодора Драгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??