* * *
По тъмните ъгли на този град
вървях нa пръстите си аз,
за да нe пусна неговия хлад
да лумне в мен - странях от вас,
от всички ви се крих.
Очи, заровени в мъгла,
горчиво свих и в стих
от гняв и лудост се познах...
Във миг на слaбост ви делях
на чужди и по-чужди,
и в мъката си се кълнях,
че с самотата се събуждах.
© Теодора Драгиева All rights reserved.
Диана, благодаря ти за пожеланието!