Когато си тъжен и с празна душа,
когато се чувстваш дори изоставен -
трудно успяваш да победиш ти света
и още по-трудно оставаш изправен.
Не виждаш нищо, когато си сляп,
надеждата тогава е адски далече...
Изправяш се сам срещу целия свят
и чувстваш се малко и жалко човече!
Със сълзи на очи разпервам ръце...
Сляпо във мрака те търся...
Надежда се ражда в човека -
знай, не си сам - любов крепи ти сърцето!...
Знай, винаги ще ти подам ръка,
и с теб заедно ще се изправим срещу света...
Аз опора ще ти бъда във всеки твой тежък миг...
Ще разсея мрака, ще ти дам светлина, огънче, искра!...
© Теодор Шамлиев Все права защищены