Aug 8, 2008, 1:18 PM

*^*

  Poetry » Other
772 0 0

Когато си тъжен и с празна душа,
когато се чувстваш дори изоставен -
трудно успяваш да победиш ти света
и още по-трудно оставаш изправен.

 

Не виждаш нищо,  когато си сляп,
надеждата тогава е адски далече...

Изправяш се сам срещу целия свят
и чувстваш се малко и жалко човече!

 

 

Със сълзи на очи разпервам ръце...
Сляпо във мрака те търся...
Надежда се ражда в човека -
знай, не си сам - любов крепи ти сърцето!...

Знай, винаги ще ти подам ръка,
и с теб заедно ще се изправим срещу света...
Аз опора ще ти бъда във всеки твой тежък миг...
Ще разсея мрака, ще ти дам светлина, огънче, искра!...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодор Шамлиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...